Споделяме с вас една от творбите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, които

Споделяме с вас една от творбите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, които ни раздрусват всякога. 

*****

Чудила съм се какво тъкмо съумява да изкара хората от най-трудните моменти в живота им и те да съумеят да се изправят с нови сили и ново Аз към идващите провокации. 

Чудих се, до момента в който не ми се наложи да мина и аз самата през това. 

Това, което ни крепи, това, което ни дава сили и вяра е вярата. 

Вярата в себе си и във висшата мощ там - горе. 

Вярата, че нещата ще се оправят, че търпението и постоянството са ключът към себепознанието и хармонията. 

Тази малко позната молитва е написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-тежките интервали от живота му: 

„ Господи, апелирам те не за чудеса и за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на дребните крачки.

 Направи ме бдителен и съобразителен, с цел да мога в пъстротата на всекидневието в точния момент да се спирам на откритията и опита, които ме въодушевяват.

 Научи ме вярно да систематизирам времето в живота си. Дари ми тъничък нюх, с цел да разграничавам значимото от маловажното.

 Моля те за мощ за самоограничение и мярка, с цел да не пърпоря и да не лазя в живота, а рационално да възнамерявам деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а от време на време дори да имам време за приятност от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не оказват помощ с нищо. Нито спомените от предишното, нито фантазиите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и в този момент и да схващам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната религия, че всичко в живота би трябвало да върви безпрепятствено. Дари ми ясно схващане за това, че сложностите, провалите, паденията и неудачите са естествена част от живота, с помощта на която растем и съзряваме.

 Напомняй ми, че сърцето постоянно спори с разсъдъка.

 Изпрати ми в нужния миг някого, който има силата да ми каже истината, само че би го направил с обич.

 Знам, че решението на доста проблеми е в изчакването. Затова научи ме на самообладание.

 Ти знаеш какъв брой мощно се нуждаем от другарство. Направи ме заслужен за този прелестен и гальовен подарък на ориста.

 Дай ми богата фикция, с цел да мога в нужния миг, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлота.

Направи ме човек, кадърен да доближава до тези, които са стигнали дъното.

 Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

 Дай ми не това, което желая, а това, което фактически ми е належащо.

 Научи ме на изкуството на дребните крачки. “